ТАЕКУОНДО

Какво е  ТАЕКУОН-ДО

 
Таекуон-До  - „Пътят на ударите с ръце и крака“  е вид източно бойно изкуство, развило се в Корея. Негов създател е генерал Чой Хонг Хи (1918 - 2002).
 
Двете най-големи Таекуон-До организации са:
 
Международната федерация по Таекуон-До (ITF) - със седалища в Северна Корея,Канада и Испания.
 
Световната федерация по Таекуондо (WTF) -  която е създадена през 1973 година и е със седалище в Южна Корея.
 
Съществува и Българска Таекуон-до Федерация (Б.Т.Ф.)
 
Развитието на Таекуон-До в България започва в края на 1985 г., когато в страната пристига майстор Ким Унг Чол от Северна Корея. Въпреки краткия престой, той оставя множество последователи. През 1988 г. към майстора е отправена официална покана отново да посети България. Той си поставя за цел създаването на Българска Федерация по Таекуон-До (БФТ) към Международната Таекуон-До Федерация, както и подготвката на български национален отбор за участие в международни прояви.
 
От 2000 година Таекуондо WTF е единственото източно бойно изкуство, което е и олимпийска дисциплина.
 

Клетва

 
Аз ще спазвам принципите на Таекуон-До;
Аз ще уважавам инструкторите и старшите;
Аз никога не ще злоупотребя с Таекуон-До;
Аз ще защитавам свободата и справедливостта;
Аз ще градя един по-мирен свят;
 

Принципи

 

Учтивост, Почтеност, Постоянство, Самоконтрол, Непоколе-бим дух.

 

УЧТИВОСТ

Може да се каже, че учтивостта се явява неписан закон, препоръчван от древните учители като философия в качеството на средство за пречистване на човечеството в процеса на построяване на хармонично общество.
 
 

ПОЧТЕНОСТ

В Таекуон-До значението на тази дума донякъде се отличава от тълкуванието и в речниците. Всеки е длъжен да може да различава правилното от грешното и в случай че постъпи погрешно, трябва да си вземе поука.

 

ПОСТОЯНСТВО

Една от тайните на майсторите на Таекуон-До гласи: "упорито преодолявай всички трудности". А Конфуций е казал: "Този, който не е упорит на младини, рядко постига успех, когато порасне".

 

САМОКОНТРОЛ

Самоконтролът е важно както в тренировъчната зала, така и във всекидневния живот. Изгубването на самообладание по време на спаринг може да доведе до много сериозни последствия и за двамата съперници. Също така неотзивчивостта в групата е проява на лош самоконтрол.
 
Лао Дзъ е казал: "Силният - това е този, който умее да побеждава себе си, а не другия".

 

НЕПОКОЛЕБИМ ДУХ

Трениращите с Таекуон-До са длъжни да бъдат честни и искрени, да не се боят от нищо, да проявяват непоколебим дух, независимо от това, кой е противникът или колко много са противниците.
 

Колани

 
Бял: Символизира чистота, тоест начинаещите в самото начало практикуват Таекуон-До, без да имат никакви знания и умения;
 
Жълт: Символизира Земята, в която се пускат корените, от които израстват семената на Таекуон-До;
 
Зелен: Символизира началният етап от процеса на развитието на дърво, което наподобява процеса на развитие на Таекуон-До;
 
Син: Символизира небето, към което подобно на развиващо се дърво, в процеса на тренировки трениращият се стреми към съвършенство;
 
Червен: Символизира опасност, предупреждава трениращия за необходимост от строг самоконтрол;
 
Черен: Противоположност на белия, символизира майсторство на техниката на Таекуон-До, а също така и че притежателите на този пояс не се боят от силите на мрака и злото.
 

Философия

 
Философията на Таекуон-До така, както е написана от генерал Чой
 
1. Бъди готов да ходиш там, където ходенето може да бъде трудно и да правиш това, което трябва, дори да е невъзможно.
 
2. Бъди внимателен към слабите и твърд към силните.
 
3. Бъди доволен от парите и възможностите, които имаш, но от уменията си - никога.
 
4. Винаги завършвай това, което си започнал, без значение дали е малко или голямо.
 
5. С желание учи всеки, независимо от религията, расата и идеологията му.
 
6. Никога не отстъпвай пред натиск и заплахи в преследване на благородната си цел.
 
7. Преподавай знанията и уменията си с действия, а не с думи.
 
8. Винаги бъди себе си, дори и когато обстоятелствата не са в твоя полза.
 
9. Бъди вечния учител, който учи с тяло, когато е млад, с думи, когато е стар и с духовни напътствия след смъртта си.